Този път няма да разсмивам никого.

Защото на мен не ми е смешно. И изобщо от както се разбра и се реших да направя една голяяяма стъпка напред( така поне си мисля,че е), нещо вдъхновението ми за шеги изчезна.Фуйт! Просто се изпари.Оставям приятели, оставям детството си, оставям много неща тук.Знам,че не е края на светът, и знам,че винаги мога да се върна, но знам също,че след като съм решил да да променям всичко, значи се започва отначало.Какво ли ме очаква там? С какво ли ще се сблъскам? С кой ще си пия ракията? Има ли изобщо ракия?( няма, има подобие на нея, което е отврат!!). Какво ли ще правят приятелите ми без мен, а аз без тях? В каква смахната въртележка ще ме завърти живота? Ще успея ли? Ще бъда ли от онези с етикет на задника-"успял"?! Предстои ми да разбера. Даже си има и очарование това.Нали, новото, интересното, друга нация, друга култура, друго разбиране- мамооооооооо, да ми пращаш сърмички, мусакичка и баничкииииииииии.И моля те, гледай оная реклама за оня салам, че да ми пращааааш и ти:))

Там и кучето ми като се изака, ще бъде  с различно л***о .Какво да ви кажа, скъпи приятели? Боре, Миме, Тедо,  Лиле, Миро, Петьо,Тони(Атлантис)...и другите...Че ще се обаждам?Че ще пиша? Да, искам, ще го правя, но не знам..Как ще е там, по дяволите.И ми е мъчно. Много мъчно.Правилно са казали хората- Където и да си, част от сърцето ти остава в България, при семейството. Аз  ви оставям един цял стар Дуфалакс.Целия е ваш. Другия тепърва ще се самосъздава там.Какъв ще бъде- нямам си и на идея. Простете ми,че не успях някои от вас да опозная както трябва.Не мога да ви и кажа,че "само живи и здрави", защото никога не съм искал да знам, какво ще има на следващия ден:)) Простете ми и,че не ви разсмях този път.Може би, някой друг път- живот и здраве.. Пожелайте ми успех , а аз на вас- късмет:)

Мартин.